Азот
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за химичния елемент. За областта в Република Македония вижте Азот (област).
| Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: да се посочат благонадежни в смисъла на У:БИ и У:ПИ източници. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, просто щракнете на редактиране и нанесете нужните корекции. |
|
||||||
| Химическа серия | неметал | |||||
| Група, Период, Блок | 5А, 2, p | |||||
| Външен вид | безцветен газ |
|||||
| Свойства на атома | ||||||
| Атомна маса | 14,0067 u | |||||
| Атомен радиус (calc) | 65 (56) pm | |||||
| Ковалентен радиус | 75 pm | |||||
| Радиус на ван дер Ваалс | 155 pm | |||||
| Електронна конфигурация | 1s22s22p3 | |||||
| e- на енергийно ниво | 2, 5 | |||||
| Оксидационни състояния (Оксид) |
+3,5,4,2,0,-3 (силна киселина) | |||||
| Кристална структура | хексагонална | |||||
| Физични свойства | ||||||
| Агрегатно състояние | газ | |||||
| Плътност | 1,2506 kg/m³ | |||||
| Температура на топене | 63,14 K (-210 °C) | |||||
| Температура на кипене | 77,35 K (-196 °C) | |||||
| Моларен обем | 13,54×10-3 m³/mol | |||||
| Специф. топлина на топене | 0,3604 kJ/mol | |||||
| Специф. топлина на изпарение | 2,7928 kJ/mol | |||||
| Налягане на парата | NA Pa при NA K | |||||
| Скорост на звука | 334,5 m/s при 20 K | |||||
| Други | ||||||
| Електроотрицателност | 3,04 (скала на Паулинг) | |||||
| Специф. топлинен капацитет | 1040 J/(kg·K) | |||||
| Специф. електропроводимост | NA S/m | |||||
| Топлопроводимост | 0,02598 W/(m·K) | |||||
| Йонизационен потенциал | 1402,3 kJ/mol
|
|||||
| Периодична система на елементите | ||||||
Азотът (на латински: Nitrogenium) е химичен елемент. Означава се с буквата N и е открит през 1772 г. Намира се в 5А група, във втори период. Той има пореден номер Z = 7. Названието 'азот' идва от гръцки и означава „безжизнен“.
[редактиране] Характеристика
В ядрото си азотът има седем протона. Седемте електрона в електронната му обвивка са разположени в два електронни слоя. Съответно - два и пет. Молекулите на азота са двуатомни и неполярни. Между тях действат много слаби сили на привличане. В молекулата на азота атомите са свързани с много здрава тройна ковалентна химична връзка. Свободните атоми азот имат голяма химична активност.
Азотът е бил получен през XVIIIв от няколко учени,но откриването му се свързва с имената на К.Шееле и Х.Кавендиш.Наименованието му произлиза от гръцката дума “азоос”,която означава безжизнен.Около 79% от атмосферния въздух е азот.Под формата на нитрати той се среща и в литосферата.Такива са чилската селитра (NaNО3),обикновенна селитра (KNO3) и др.Като главна съставна част на белтъците влиза в състава на растениятя и животните Около 0,03% от атомите на земната кора са на азота.
-Получаване и Употреба: 1) Азотът се получава чрез постепенно изпаряване на втечнен въздух.
2) Голямо количество азот се използва за получаване на амоняк,на азотна к-на,на азотни торове и на взривни в-ва.
-Любопитни факти:
1) Азотът образува нитриди и с някои неметали,например сярата.През 70-те години на миналия век (1975г) химици от Пенсилванския университет успели да получат високо молекулно съединение от нитрид,което притежава св-та на метал.Той е ковък и слабо провежда ел.ток. 2) Учени успели за повече от година да запазят в среда от течен азот при температура -197 C извадени зъби.При това зъбната тъкан се запазва.След това при размразяване зъбите могат да се имплантират (присадят) и да продължат да изпълняват ф-циите си. 3) При температура -197 C в среда от течен азот берилият придобива 3,5 пъти по-голяма специфична ел.проводимост от медта.
[редактиране] Вижте още

