Вояджър 1

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Вояджър 1
Апаратът Вояджър 1
Общи данни
По програма на	НАСА
Основни изпълнители	JPL
Тип	автоматичен
Основни цели	планетарни изследвания
Орбита/траектория	хиперболична
Запуск	5 септември 1977 г. Кейп Канаверъл
Стартова установка	Титан IIIE/Кентавър
Маса	815 kg
Важни събития	посещение на Юпитер и Сатурн
Продължителност	43 г. (1977-2020)
Състояние	функциониращ
Интернет страница	Вояджър в сайта на НАСА
Оборудване
плазмен експеримент оптична система анализатор на частици

Вояджър 1 (на английски: Voyager 1) е автоматичен космически апарат изследвал външните части на Слънчевата система. Изстрелян е на 5 септември 1977 г., и към 2005 г. все още е функциониращ, макар и с намалени възможности. Апаратът е най-отдалечения обект с човешки произход, на разстояние от 14 милиарда километра (104.7АЕ(Декември 2007г.)) от Слънцето и се счита че е навлязъл в хелиопаузата. Вояджър 1 се намира на хиперболична траектория, след като е достигнал втора космическа скорост спрямо Слънцето. Заедно с Пионер 10, 11 и Вояджър 2, апаратът е един от четирите междузвездни апарати.

Основните цели на мисията са изследване на планетите Юпитер и Сатурн, както и техните спътници и пръстени. Текущите му цели са свързани с установяване на границите на хелопаузата и измервания на слънчевия вятър в междузвездното пространство.

За генераторите на електрическа енергия на борда на апарата се счита че ще осигуряват достатъчно мощност за комуникация със Земята до 2020 г.

[редактиране] Планиране и запуск

Вояджър 1 първоначално е планиран като Маринър 11, продължение на програмата Маринър. Конструиран е специално с цел използване на гравитационните полета на газовите гиганти за ускоряване до скорост,достатъчна за напускане на Слънчевата система. В края на 70-те години взаимното разположение на външните планети е особено благоприятно за последователното им посещение с минимален разход на енергия.

Апаратът е изстрелян на 5 септември 1977 г. от Кейп Канаверъл във Флорида, САЩ използвайки носител Титан (ракета) IIIE/Кентавър, малко след Вояджър 2. Въпреки че е изстрелян втори, Вояджър 1 следва по-бърза траектория и достига до Юпитер и Сатурн преди Вояджър 2.

Любопитен факт е че втората степен Титан IIIЕ се изключва с една секунда предварително, като това нарушава планираната траектория. Третата степен Кентавър обаче има достатъчно резерви за да компенсира грешката.

За информация за оборудването виж Вояджър (програма).

[редактиране] Юпитер

Близък план на атмосферата на Юпитер, снимка заснета от Вояджър 1.

Вояджър 1 започва наблюдения на Юпитер през януари 1979 г., като се сближава максимално с планетата на 5 март 1979 г, преминавайки на разстояние от 349 000 км от центъра на планетата. В продължение на 48 часа са заснети множество спътници, пръстени, магнитни полета и радиационни пояси около Юпитер.Вояджър 1 предава уникални снимки на Юпитер и спътниците и.За пръв път са получени фотографии на Юпитер,Йо и Калисто с висока разделителна способност. Наблюденията приключват през април същата година.

Важно откритие на двата апарата Вояджър е наличието на действащи вулкани на Йо, които не са забелязани при наблюдения от Земята и при прелитането на апаратите Пионер 10 и 11 около спътника.

[редактиране] Сатурн

Снимка на Сатурн заснета от Вояджър 1 от разстояние 5,3 милиона km четири дни след сближаването с планетата

Гравитационното ускоряване чрез Юпитер е успешно и апаратът посещава Сатурн през ноември 1980 г., преминавайки на 124 000 km от горните слоеве на атмосферата на планетата на 12 ноември 1980 г.Апаратът прелита близо до спътниците Титан,Рея и Мимас.Открити са сложни структури в пръстените на планетата. Изследвана е атмосферата на Сатурн и Титан. Траекторията на апарата е променена специално с цел изследване на гъстата атмосфера на Титан, като по този начин Вояджър 1 напуска еклиптиката и прекратява планетните изследвания.

[редактиране] Междузвездна мисия

Счита се че Вояджър 1 и 2 разполагат с достатъчно енергия за осъществяване на комуникации и функциониране на част от инструментите до 2020 г.

[редактиране] Хелиопауза

Вояджър 1 и хелиопаузата

Инструментите на Вояджър 1 продължават да изучават Слънчевата система. Учените от JPL използват данни от плазмените експерименти на апарата за установяване на хелиопаузата.

Учени от Университета Джон Хопкинс към катедрата по приложна физика считат че Вояджър е преминал през граничния шок през февруари 2003 г.^[1] Други учени обаче остават скептични относно това откритие. На 25 март 2005 г. д-р Ед Стоун на събрание на Американския геофизичен съюз представя убедителни доказателства в полза на теория според която апаратът е пресякъл граничния шок през декември 2004 г.^[2]

Вероятно ще бъдат необходими месеци преди въпросът да бъде напълно разрешен, но според изявление на НАСА, научния консенсус е че Вояджър 1 се намира в слънчевата обвивка.^[3] Учените предполагат, че апарата ще достигне хелиопауза някъде към 2015 г.

[редактиране] Изминати разстояния

Към март 2005 г., Вояджър 1 се намира на 14,2 милиарда km (95 АЕ) от Слънцето, като се отдалечава със скорост от 17,2 km/s (3,6 АЕ/година) или 10% по-бързо от Вояджър 2.

[редактиране] Бележки

[редактиране] Виж още

• Вояджър (програма)
• Златна плоча на Вояджър

[редактиране] Външни препратки

• Страница на НАСА за Вояджър
• Хронология на мисията
• Позиции и диаграми на Вояджър
• Доклади и информация за мисията