Вояджър 2

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Вояджър 2
Апаратът Вояджър 2
Общи данни
По програма на	НАСА
Основни изпълнители	JPL
Тип	автоматичен
Основни цели	планетарни изследвания
Орбита/траектория	хиперболична
Запуск	20 август 1977 г. Кейп Канаверъл
Стартова установка	Титан IIIE/Кентавър
Маса	815 kg
Важни събития	посещение на Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун
Продължителност	43 г. (1977-2020)
Състояние	функциониращ
Интернет страница	Вояджър в сайта на НАСА
Оборудване
плазмен експеримент оптична система анализатор на частици

Вояджър 2 (на английски: Voyager 2) е космически апарат изстрелян на 20 август 1977 г. по програмата Вояджър на НАСА. Индентичен е спрямо Вояджър 1. Апаратът посещава планетите Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун. Вояджър 2 е единствения апарат посетил Уран и Нептун, възползвайки се от изгодното разположение на планетите, което се повтаря веднъж на 175 години. [2]

За подробности относно оборудването на апарата виж Вояджър (програма).

Съдържание 1 Изстрелване 2 Юпитер 3 Сатурн 4 Уран 5 Нептун 6 Отвъд Слънчевата система 7 Вижте също 8 Външни препратки

[редактиране] Изстрелване

Вояджър 2 е изстрелян от космодрума в Кейп Канаверал, Флорида, САЩ с ракета-носител Титан IIIE/Кентавър.

По време на старта поради грешка от наземния контрол не е изпратена команда за включване на главната антена на апарата и тя се деактивира. Впоследствие обаче използвайки резервната антена грешката е поправена.

[редактиране] Юпитер

Основна статия: Изследване на Юпитер
Ако и настоящият раздел, и основната статия са празни, започнете да допринасяте към раздела.

Вояджър 2 се приближава максимално до Юпитер на 9 юли 1979 година, прелитайки на около 570 000 km над върховете на облаците на планетата. Минава близо до Европа и Ганимед, спътници неизследвани по-рано от Вояджър 1. Открива няколко планетни пръстена около Юпитер, както и вулканична активност на спътника Йо. За пръв път е наблюдавана вулканична активност на друго небесно тяло.

Голямото червено петно е заснето като буря на повърхността на планетата, която се движи обратно на часовниковата стрелка. Проблясъци от други малки бури и вихрушки са наблюдавани през слоевете облаци.

Откриването на вулканизъм на Йо, несъмнено е най-неочакваното откритие свързано с Юпитер. Това е първият път, в който е засечен вулканизъм на друго небесно тяло в Слънчевата система. Двата апарата Вояджър наблюдават общо девет изригвания на вулкани на Йо, освен това има доказателства и за други през времето между преминаването на двата апарата.

Европа показва голям брой интересни линейни особености на снимките с ниска резолюция на Вояджър 2. Учените смятат, че това са дълбоки пукнатини, причинени от пропукване на кората или от тектонски движения.

Открити са два нови малки спътника: Адрастея и Метис, които обикалят точно зад планетните пръстени. Трети нов спътник, Тива, е открит между орбитите на Алматея и Йо.

[редактиране] Сатурн

Основна статия: Изследване на Сатурн

.

Най-близко до Сатурн, апарата се доближава на 25 август 1981 година. Траекторията на апарата минава край спътниците Тетида и Енцелад.

Вояджър 2 изследва Сатурн със своя радар с цел установяване на температурни и плътностни профили на атмосферата на планетата. В най-горните слоеве на атмосферата отчетеното налягане е 70 милибара) с температура 70 К, докато на най-дълбокото измерено ниво налягането достига 1200 милибара с температура 143 K. Температурата нс северния полюс е с 10 K по-ниска, вероятно поради сезонни ефекти.

След преминаването на Сатурн, платформата на камерата на Вояджър 2 се заключва за кратко, което поставя първоначалните планове за разширяване на мисията до Уран и Нептун в опасност. За щастие екипът на мисията успява са оправи проблема, причинен от преизползване, което временно е изразходвало смазочния материал. Сондата продължава към Уран.

[редактиране] Уран

Основна статия: Изследване на Уран

На 24 януари 1986 година апаратът достига максималното си приближение до Уран от около 107 000 км. По време на прелета са открити 10 нови спътника и са извършени наблюдения на атмосферата. Учените изучават деветте вече известни пръстена на планетата и откриват два нови.

[редактиране] Нептун

Основна статия: Изследване на Нептун

Апаратът прелита на 48 000км от повърхността на Нептун на 25 август 1989 г. Тъй като това е последната планета от програмата на апарата, траекторията е променена с цел изследване отблизо на Тритон. След сближаването с него апаратът напуска еклиптиката.

В атмосферата на Нептун е открито Голямото тъмно петно, което изчезва малко след това, според наблюденията направени с телескопа Хъбъл. Първоначално се смята за облак, но по-късно становището е променено на дупка в пластът облаци на планетата.

Откакто Международният астрономически съюз реши през 2006 г. да понижи Плутон в „планета-джудже“, прелитането покрай Нептун през 1989 г. става моментът, в който всяка планета от Слънчевата система е посещавана от космически апарат поне веднъж.

Снимка на Нептун от Вояджър 2.

Снимка на Тритон от Вояджър 2.

[редактиране] Отвъд Слънчевата система

След края на планетните изследвания, Вояджър 2 е част от междузвездната мисия на НАСА с цел установяване на условията отвъд хелиосферата.

Към 11 януари 2005 г. апаратът е на разстояние 75,4 АЕ от Слънцето и се отдалечава с 3,3 АЕ/година или 15,6 km/s.

[редактиране] Вижте също

• Вояджър (програма) за повече информация относно апарата.

[редактиране] Външни препратки

• Страница на НАСА за Вояджър
• Хронология на Вояджър
• Позиции и диаграми на положението на апарата
• Състояние на мисията