Метан

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: Превод, проверка на данните. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, просто щракнете на редактиране и нанесете нужните корекции.

Метанът (CH₄) е най-простият наситен въглеводород. Той е безцветен газ, без миризма, с температура на топене -182,5 °C и температура на кипене -161,5 °C. При -11 °С под налягане се втечнява. Той е основна съставна част на природния газ, съпътстващ нефта, образува се при процесите на разлагане на растителни материали в отсъствието на въздух. Отделя се в блатисти места, поради което се нарича още и блатен газ. Среща се в каменовъглените мини, където с въздуха образува експлозивна смес, известна като гризу или рудничен газ. Промишлено се получава при прекарването на един обем СО и три обема Н₂ над фино раздробен никелов катализатор при температура 200-300°С при атмосферно налягане.

Химически метанът е сравнително инертно съединение, но с хлора реагира с взрив при нормална температура, а при ниски температури се получава метилхлорид. Използва се при производството на метилхлорид, метиленхлорид, водород, амоняк, при получаването на сажди. Използва се и като гориво.

Метан е и търговското наименование на природния газ, състоящ се от над 90% от наситения въглеводород.

[редактиране] Метанът и парниковия ефект

Метанът в газообразно състояниние е парников газ.

• Виж Глобално затопляне.
• В случай че е изпуснат в атмосферата 1 кг метан е приблизително толкова вреден за климата, колкото почти 23 кг въглероден диоксид.