Радиоактивност

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Международният знак за радиоактивност

Радиоактивност или още радиоактивен разпад (от латински radio — излъчвам, и activus — действен) се нарича способността на атомните ядра на нестабилни изотопи на химични елементи да се превръщат спонтанно в ядра на други химични елементи при което се излъчва енергия във формата на електромагнитно лъчение или частици - например алфа-частици, бета-частици или гама-лъчи.

Съдържание

1 Основни видове
2 Единици
3 Откритие
4 Видове радиоактивност според частиците
5 Период на полуразпад
6 Приложения
7 Предпазване
- 7.1 Еквивалентна доза
- 7.2 Списък на основните радиоактивни елементи
8 Вижте също
9 Източници

[редактиране] Основни видове

Естествена (или още спонтанна) - получава се при взаимодействия на космическото лъчение със земната атмосфера, или просто произволен разпад на ядрата на елементи, съществуващи в природата (като най-разпространеният е ²²²Rn получен при разпад на ²²⁶Ra)
Изкуствена радиоактивност - получава се в резултат на човешката дейност, по-точно при ядрени реакции.

[редактиране] Единици

Единицата за измерване на радиоактивност в Международната система единици е бекерел с означение Bq и размерност 1/s. Други единици са рад (rad), кюри (Ci) и Грей (Gy).

1 Ci = 3,7 10¹⁰Bq

1 Bq = 0,027 nCi

1 rad = 0,01 Gy = 10 mGy

1 Gy = 100 rad

[редактиране] Откритие

Явлението радиоактивност е открито за първи път от френския учен Анри Бекерел през 1896 при изучаване на действието на уранови соли върху фотоплаки. По същото време явлението е изследвано и от Пиер и Мария Кюри, които го наричат радиоактивност и откриват, че не само уранът притежава това свойство, но също и торият. Двамата съпрузи откриват и други радиоактивни елементи, между които радий и полоний.

[редактиране] Видове радиоактивност според частиците

[редактиране] Алфа разпад

Основна статия: Алфа разпад

α-Разпад се нарича спонтанното разпадане на атомното ядро вследствие на което се получават дъщерно ядро и α-частица (ядро на ⁴He). Алфа частиците се състоят от два протона и два неутрона. Алфа разпадът е характерен за тежките ядра, с масово число А≥140. ${}^{A}_{Z}\textrm{X}\rightarrow {}^{A-4}_{Z-2}\textrm{Y} + {}^{4}_{2}\textrm{He}$ .

[редактиране] Бета разпад

Основна статия: Бета разпад

[редактиране] Гама-лъчение

Основна статия: Гама-лъчи

[редактиране] Период на полуразпад

Основна статия: Период на полуразпад

Разпадането на ядрото на радиоактивен елемент не зависи от външни фактори и е случаен процес, а времето, за което се разпадат половината от всички атоми на елемента се нарича период на полуразпад. Този период е различен за различните елементи и е в порядъка от няколко милисекунди до милиони години.

[редактиране] Приложения

[редактиране] Предпазване

[редактиране] Еквивалентна доза

Погълната доза се нарича продължителността на облъчване на даден организъм и количеството погълната от него радиация.При една и съща погълната доза биологичният ефект на облъчването зависи от вида на лъчението и от неговата енергия.Количествената мярка за очакваната радиационна опасност при облъчване на живи организми се нарича еквивалентна доза.